Колкото и да е странно, едва миналата година за първи път ходих в японски ресторант. Вероятно защото винаги съм си мислела, че тази кухня е твърде екстравагантна за моя вкус, всеки път подминавах японския ресторант като малка гара и се настанявах в италианската кухня насреща. Изключвам сушито, което похапвам с удоволствие – особено леко побългарените му вариации.

Един път, обаче, минавайки покрай японския ресторант, усетих някакъв аромат, от който направо ми потекоха лигите и въпреки протестите на мъжа ми, го задърпах навътре и се настанихме до японеца, който готвеше буквално пред очите ни.  

Като абсолютни аборигени разглеждахме менюто с неизвестни за нас предложения. Мъжът ми даже възмутено затвори менюто и ми каза аз да избирам и за двамата, за да може да ме държи отговорна, ако не си хареса вечерята. Ха! Така най обичам! Поръчвам четири манджи, опитам ги всичките, избирам си тази, която най ми харесва и другите му ги завещавам. Той и без това яде почти всичко.

И този път, въпреки новите за мен предложения, нямах особени трудности при избора. Веднага избрах две салати с две основни ястия и мога да ви кажа, че накрая си облизахме пръстите.

Изписах всичко това, за да ви разкажа как попаднах на салата „Дайкон“ – много лесна, много вкусна. Само ряпа, краставица, морков. Е, и подходящият сос, който се оказа по-голямо предизвикателство. В крайна сметка мисля, че направих един добър микс, който пасна добре на зеленчуците.

Салата „Дайкон“ се прави с ряпа „Дайкон“. Или за тези, които не знаят, ето тази ряпа:

Не че нещо ще стане, ако използваме обикновена бяла ряпа, но при положение, че сме кръстили салатата на ряпата, може би е редно да й отдадем тази чест, да я предпочетем. По магазините се продават наистина огромни Дайкони, които на мен ми миришат на ГМО, затова предпочитам тези с по-малки размери.

Японска салата „Дайкон“
Необходими продукти

1средно голяма ряпа Дайкон
1 голяма краставица
2 средни моркова
1 с.л сусам

За соса:
1 с.л соев сос
1 с.л оризов оцет
1 с.л ленено олио
1 с.л кленов сироп
Сол на вкус

Рендосваме зеленчуците под формата на лентички или каквато форма ни допада. Аз използвам ренде за жулиени, защото така е по оригинална рецепта, а и е по-красиво. Добавяме сусам. В отделен съд смесваме съставките за соса, без да слагаме сол, размесваме ги хубаво и поливаме зеленчуците. Опитваме и ако има нужда, добавяме сол. Казвам това, защото някои соеви сосове са доста солени, докато други въобще не са. Може да добавите и други подправки по избор. На тази салата много й отива и нещо пикантно.

И ето че сравнително бързо приготвихме една нетрадиционна салата. Подходяща е за хора на диета, вегетарианци и веганци 🙂 

Това количество стига за 2 порции.