Почти всичко, което консумираме, влияе по някакъв начин на мозъка ни. Някои храни (с термина „храна“ наричаме всичко, което се пие или яде – подправки, сладки, меса, чай, кафе, алкохол, растения и т.н) имат по-голямо влияние, други по-малко, затова ще ги разделим на три категории.
Първата категория включва храни, които навлизат в организма бързо във високи дози: кафе, захар, алкохол, някои подправки, психоактивни растения и гъби. Тук влизат също никотина, марихуаната, хероина и други подобни „храни“. Ефектът им е мигновен и зависи от скоростта, с която дадената субстанция достига до мозъка. Характерното за тази категория е, че за да предизвика определена реакция, която да асоциираме с конкретната храна, тази храна трябва да достигне в достатъчно голямо количество до частта от мозъка, върху която въздейства. Например: индийското орехче – в малки количества може да се срещне в редица пайове и десерти, и докато ги ядем, въобще няма да усетим, че консумираме две съставки, от които се приготвя дрогата Екстази. Но, ако изядем цял контейнер с тази подправка, ще получим ужасна диария и вероятно ще халюцинираме 48 часа.
Втората категория са храни, които оказват влиянието си бавно, в продължение на дни, понякога седмици. Този процес се нарича „зареждане с прекурсори“ и включва много аминокиселини, въглехидрати с висок гликемичен индекс като картофи, ориз, фасул, някои минерали (желязо и магнезий например), лецитин-съдържащи продукти като донъти, яйца, шоколад и водноразтворими минерали. Тяхната функция е да повлияят определена невротрансмитерна система (това са системите, чрез които става предаването на нервните импулси, т.е на информацията в нервната система). Обикновено тези храни водят до подобрение във когнитивните функции – памет, мисъл, реч и т.н. Как съдим за техния ефект върху мозъка? По ефекта от тяхното отсъствие. Например, недостигът на аминокиселината триптофан, съдържаща се в млякото и месото, води до депресия и гняв, и дори се смята, че някои актове на канибализъм в миналото са се дължали именно на такъв дефицит. Лишаването от захари и водноразтворими витамини води до влошаване на мозъчните функции, което проличава след няколко дни. Аналогично, заместителното лечение при дефицит на тези храни изисква време преди да се отчете подобрение във функциите (за разлика от храните от първа категория, които действат моментално).
Третата категория включва бавнодействащи храни, чиито ефект се натрупва през целия живот. Такива храни са богатите на антиоксиданти плодове и зеленчуци, ненаситени мастни киселини, канела, кофеин, ядки, червено вино и други. Хората, които консумират тези храни редовно, не съобщават за някакви резки промени в когнитивните си функции и настроението, но със сигурност извличат полза от тях. Всички тези храни осигуряват защита срещу оксидативния стрес в мозъка, оттам и името „антиоксиданти“. А именно оксидативният стрес е отговорен за стареенето на организма. Всички дълголетници съобщават, че консумират обилно храни, богати на антиоксиданти.
Виждаме, че всяка храна може да бъде категоризирана според ефекта си върху функциите на мозъка. Някои храни са полезни, други не чак толкова. За съжаление, човек не избира храната си според ефектите върху мозъка, а според вкусовите усещания, които тя му създава, а знаем, че всичко хубаво обикновено е вредно. Затова е налице и нарастващата епидемия от наднормено тегло и затлъстяване, и последващите ги болести.
Ето защо избирайте умно храната си, не се лишавайте от нищо, но и не прекалявайте с нищо!
